May 2, 2005, 10:29 AM

Крадец

  Poetry
1.5K 0 1
Крадец (посветено на Бори)

Обичал ли си някога така безумно,
че себе си до край да раздадеш?
Таил ли си в сърцето си частица от любов,
за която си способен да умреш?
Не! Нали? И затова незнаеш...
Погубваш нейни чувства и мечти
без да се замислиш, че я нараняваш,
а тя отново е готова мълчаливо да прости
без прошка ти да заслужаваш.
Колко още от душата и ще грабиш?
Нима всичко, за което до вчера идваше не взе?
А днес дошъл си за какво? -
Отново празни да оставиш тези две,
протегнати към теб ръце.
И утре тя отново ще те чака,
готова последното от себе си да ти даде,
без дори да осъзнава, че е вече "празна",
че е останала внезапно без сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Божкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...