May 2, 2005, 10:29 AM

Крадец

  Poetry
1.5K 0 1
Крадец (посветено на Бори)

Обичал ли си някога така безумно,
че себе си до край да раздадеш?
Таил ли си в сърцето си частица от любов,
за която си способен да умреш?
Не! Нали? И затова незнаеш...
Погубваш нейни чувства и мечти
без да се замислиш, че я нараняваш,
а тя отново е готова мълчаливо да прости
без прошка ти да заслужаваш.
Колко още от душата и ще грабиш?
Нима всичко, за което до вчера идваше не взе?
А днес дошъл си за какво? -
Отново празни да оставиш тези две,
протегнати към теб ръце.
И утре тя отново ще те чака,
готова последното от себе си да ти даде,
без дори да осъзнава, че е вече "празна",
че е останала внезапно без сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Божкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...