Крадени цветя
Пита ме един ергенин
за вкуса ми към цветя -
крадени цветя, Евгени,
радват моята душа.
Пазени зад плет бодливи
от пазач свиреп, голям,
гледани от самодиви,
расли в стар измислен храм.
Крадени от великани -
да зарадват точно мен,
носени отвъд вулкани,
нови, нови всеки ден.
Крадени цветя и росни,
да оставят белег те:
тебе да бележат - мой си,
мен - в раненото сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаела Все права защищены
