Пита ме един ергенин
за вкуса ми към цветя -
крадени цветя, Евгени,
радват моята душа.
Пазени зад плет бодливи
от пазач свиреп, голям,
гледани от самодиви,
расли в стар измислен храм.
Крадени от великани -
да зарадват точно мен,
носени отвъд вулкани,
нови, нови всеки ден.
Крадени цветя и росни,
да оставят белег те:
тебе да бележат - мой си,
мен - в раненото сърце.
© Михаела All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
