diesto (Данаил Антонов)
1039 617
7 окт. 2017 г., 11:21

Крадени любови... 

  Поэзия » Любовная
589 5 8

Ти знаеш ли какво е да откраднеш
парченца от любов – да се нахраниш
с трохи за птица, вечно гладна
и по крилата със кървящи рани...

 

Видяла ли си как след полет
се връщам със надежда да утихна
сред облаци летял без капка воля
и кацнал, тъжно се усмихвам...

 

Остава ли солта ти по очите
когато се събудиш и я няма –
душата ти във някого се скита
и ти не можеш вече да си цяла...

 

Трепериш ли във нощи, бездиханна
от блянове, възбудена в захлас
и пиеш от сълзите си, но жадна
поне за малко споделена страст...

 

Аз знам какво е и повярвай –
от мъка съм умирал, но съм жив.
От тоз' живот не съм открадвал
освен две-три омъжени Жени...

 

Danny Diester
02.10.2017

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мога да кажа само, Благодаря от сърце!
  • Виж какви отзиви получаваш от моите хора за това стихотворение--

    Стоянка Андреева (janati@abv.bg
    дата: 08.10.2017 15:24
    до:
    Ники Стоянов

    Момчето наистина има талант. От всички негови стихове, които прочетох нито едно не ме остави равнодушна. Докосват душата.
  • Много ми хареса! Поздравления, Дани!
  • !!!
  • Благодаря, Валя!
  • Ех, Дани, красив стих! Малко тъжен, но много красив! Браво!
  • Старая се да пиша днес, но някакъв небивал виртуален интерес към особата ми пречи да го правя! Явно лошото време кара хора да ме търсят, защото съм заявявал многократно, че няма по-хубаво от него, за мен! Но... да, пиша.. Благодаря, Приятелко!
  • Много е хубаво, приятелче... и тъжничко... чакам продължението на звездният прах. 😂
Предложения
: ??:??