Крадени любови...
Ти знаеш ли какво е да откраднеш
парченца от любов – да се нахраниш
с трохи за птица, вечно гладна
и по крилата със кървящи рани...
Видяла ли си как след полет
се връщам със надежда да утихна
сред облаци летял без капка воля
и кацнал, тъжно се усмихвам...
Остава ли солта ти по очите
когато се събудиш и я няма –
душата ти във някого се скита
и ти не можеш вече да си цяла...
Трепериш ли във нощи, бездиханна
от блянове, възбудена в захлас
и пиеш от сълзите си, но жадна
поне за малко споделена страст...
Аз знам какво е и повярвай –
от мъка съм умирал, но съм жив.
От тоз' живот не съм открадвал
освен две-три омъжени Жени...
Danny Diester
02.10.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
