7 oct 2017, 11:21

Крадени любови...

760 5 8

Ти знаеш ли какво е да откраднеш
парченца от любов – да се нахраниш
с трохи за птица, вечно гладна
и по крилата със кървящи рани...

 

Видяла ли си как след полет
се връщам със надежда да утихна
сред облаци летял без капка воля
и кацнал, тъжно се усмихвам...

 

Остава ли солта ти по очите
когато се събудиш и я няма –
душата ти във някого се скита
и ти не можеш вече да си цяла...

 

Трепериш ли във нощи, бездиханна
от блянове, възбудена в захлас
и пиеш от сълзите си, но жадна
поне за малко споделена страст...

 

Аз знам какво е и повярвай –
от мъка съм умирал, но съм жив.
От тоз' живот не съм открадвал
освен две-три омъжени Жени...

 

Danny Diester
02.10.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мога да кажа само, Благодаря от сърце!
  • Виж какви отзиви получаваш от моите хора за това стихотворение--

    Стоянка Андреева (janati@abv.bg
    дата: 08.10.2017 15:24
    до:
    Ники Стоянов

    Момчето наистина има талант. От всички негови стихове, които прочетох нито едно не ме остави равнодушна. Докосват душата.
  • Много ми хареса! Поздравления, Дани!
  • !!!
  • Благодаря, Валя!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...