samotnata_x (Надя Стоянова)
183 197
1 окт. 2007 г., 22:42

Крадла на цветя 

  Поэзия
553 0 2
Пак разби света ми...
Пак открадна моето сърце...
Пак скитам по улиците тъмни,
крада цветя и мисля си за теб!



Пак бягам, плачеща, чакаща...
Пак мисля за теб и за мен...
Пак скитам толкова мразена
и внушавам си, че не си в моя ден...



И бягам, и се моля... Дишам...
Mечтая си да бъда с теб...
И може би, ако човек веднъж обича,
обичан ти до край ще си от мен!

© Надя Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Учудвам се защо точно този стих е с оценка 4,60. Има много хора в отзи сайт, на които определено не им се отдава писането, но тук - отличен. Поздрави. Красив израз - крада цветя... хех. Дай Боже само такива кражби да има
  • "И може би, ако човек веднъж обича,
    обичан ти до край ще си от мен!"
    А ако не е така.
    Сърцето на жената е голямо.
    Сигурно ще имаш и друга любов.
    Може би ще забравиш за тази или ще си спомняш за нея и ще я пазиш дълбоко в себе си.
Предложения
: ??:??