Пак разби света ми...
Пак открадна моето сърце...
Пак скитам по улиците тъмни,
крада цветя и мисля си за теб!
Пак бягам, плачеща, чакаща...
Пак мисля за теб и за мен...
Пак скитам толкова мразена
и внушавам си, че не си в моя ден...
И бягам, и се моля... Дишам...
Mечтая си да бъда с теб...
И може би, ако човек веднъж обича,
обичан ти до край ще си от мен!