13 нояб. 2021 г., 18:08

Краен квартал

1.2K 1 9

Самотен лъч сред сивите гиганти

е пуснат за пореден път

свободно и реално да препуска

из улиците на града.

 

Лабиринт от лица, обиколни варианти,

сгрешени дяволи много.

Удивителна многозначност,

която те прави неизбежен.

 

Проправя нови пътища,

тласка осмислени начини,

застоява се даже при гълъбите

на балкона; лети като въпрос.

 

Почти дигитално се стрелка

в стаята с отражението ти по стъклото.

И само влюбените птици ще го гонят,

защото са знаели каква е целта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

30 место

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!
    Успех!!!
  • благодаря, Довереница.
  • Успех!
  • Благодаря, Латинка-Златна. Балканската поезия нюансира, ако мога така да се изразя, с надеждите на своите лъчове светлина. Като цяло всички държави уважават образователната си политика наравно с външната дейност.
  • Успех и от мен!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...