13 нояб. 2021 г., 18:08

Краен квартал

1.1K 1 9

Самотен лъч сред сивите гиганти

е пуснат за пореден път

свободно и реално да препуска

из улиците на града.

 

Лабиринт от лица, обиколни варианти,

сгрешени дяволи много.

Удивителна многозначност,

която те прави неизбежен.

 

Проправя нови пътища,

тласка осмислени начини,

застоява се даже при гълъбите

на балкона; лети като въпрос.

 

Почти дигитално се стрелка

в стаята с отражението ти по стъклото.

И само влюбените птици ще го гонят,

защото са знаели каква е целта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

30 место

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!
    Успех!!!
  • благодаря, Довереница.
  • Успех!
  • Благодаря, Латинка-Златна. Балканската поезия нюансира, ако мога така да се изразя, с надеждите на своите лъчове светлина. Като цяло всички държави уважават образователната си политика наравно с външната дейност.
  • Успех и от мен!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...