13 nov 2021, 18:08

Краен квартал

1.1K 1 9

Самотен лъч сред сивите гиганти

е пуснат за пореден път

свободно и реално да препуска

из улиците на града.

 

Лабиринт от лица, обиколни варианти,

сгрешени дяволи много.

Удивителна многозначност,

която те прави неизбежен.

 

Проправя нови пътища,

тласка осмислени начини,

застоява се даже при гълъбите

на балкона; лети като въпрос.

 

Почти дигитално се стрелка

в стаята с отражението ти по стъклото.

И само влюбените птици ще го гонят,

защото са знаели каква е целта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!
    Успех!!!
  • благодаря, Довереница.
  • Успех!
  • Благодаря, Латинка-Златна. Балканската поезия нюансира, ако мога така да се изразя, с надеждите на своите лъчове светлина. Като цяло всички държави уважават образователната си политика наравно с външната дейност.
  • Успех и от мен!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...