13 nov 2021, 18:08

Краен квартал

1.1K 1 9

Самотен лъч сред сивите гиганти

е пуснат за пореден път

свободно и реално да препуска

из улиците на града.

 

Лабиринт от лица, обиколни варианти,

сгрешени дяволи много.

Удивителна многозначност,

която те прави неизбежен.

 

Проправя нови пътища,

тласка осмислени начини,

застоява се даже при гълъбите

на балкона; лети като въпрос.

 

Почти дигитално се стрелка

в стаята с отражението ти по стъклото.

И само влюбените птици ще го гонят,

защото са знаели каква е целта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!
    Успех!!!
  • благодаря, Довереница.
  • Успех!
  • Благодаря, Латинка-Златна. Балканската поезия нюансира, ако мога така да се изразя, с надеждите на своите лъчове светлина. Като цяло всички държави уважават образователната си политика наравно с външната дейност.
  • Успех и от мен!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...