13.11.2021 г., 18:08

Краен квартал

1.1K 1 9

Самотен лъч сред сивите гиганти

е пуснат за пореден път

свободно и реално да препуска

из улиците на града.

 

Лабиринт от лица, обиколни варианти,

сгрешени дяволи много.

Удивителна многозначност,

която те прави неизбежен.

 

Проправя нови пътища,

тласка осмислени начини,

застоява се даже при гълъбите

на балкона; лети като въпрос.

 

Почти дигитално се стрелка

в стаята с отражението ти по стъклото.

И само влюбените птици ще го гонят,

защото са знаели каква е целта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

30 място

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!
    Успех!!!
  • благодаря, Довереница.
  • Успех!
  • Благодаря, Латинка-Златна. Балканската поезия нюансира, ако мога така да се изразя, с надеждите на своите лъчове светлина. Като цяло всички държави уважават образователната си политика наравно с външната дейност.
  • Успех и от мен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...