Край
Отново същият капан.
Аз влизам в лабиринт от думи.
В мъждукащата светлина
изгасва всичко помежду ни.
В коварна страст осиротях.
Любов превзе душата моя.
И като с гвоздей на дъска
пак драска в мен и пише спомен.
Отмина ден... минават два...
а в мене все по-тъмно става.
Мъждукащата светлина
по-бледа и по-бледа... намалява.
А аз отчаяна в жарта пак ровя.
И търся да намеря огън.
Ръцете си горя и плача,
че огънят не топли вече.
И края виждам и не мога
да търся повече надежда.
Щом в теб я няма, нека бъдем
със теб един догарящ спомен...
Аз влизам в лабиринт от думи.
В мъждукащата светлина
изгасва всичко помежду ни.
В коварна страст осиротях.
Любов превзе душата моя.
И като с гвоздей на дъска
пак драска в мен и пише спомен.
Отмина ден... минават два...
а в мене все по-тъмно става.
Мъждукащата светлина
по-бледа и по-бледа... намалява.
А аз отчаяна в жарта пак ровя.
И търся да намеря огън.
Ръцете си горя и плача,
че огънят не топли вече.
И края виждам и не мога
да търся повече надежда.
Щом в теб я няма, нека бъдем
със теб един догарящ спомен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сандра Неста Все права защищены
