край

19 окт. 2007 г., 15:22

Поэзия

612 0 5

Умират бавно красиви спомени
И някак славно сълзи - неотронени
Пазят честта пред своята участ -
Смъртта
Изтляват плавно чувства - отровени
В сърце жадно но вече без корени
Всички цветя потънаха в свойта
Земя
Поле равно дървета съборени
Гният досадно клони оголени
Пустош - това ли е мойта
Душа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

край

Искате да прочетете повече?

Предложения