край

Поэзия

776 0 5

Умират бавно красиви спомени

И някак славно сълзи - неотронени

Пазят честта пред своята участ -

Смъртта

Изтляват плавно чувства - отровени

В сърце жадно но вече без корени

Всички цветя потънаха в свойта

Земя

Поле равно дървета съборени

Гният досадно клони оголени

Пустош - това ли е мойта

Душа

А измамно очи отворени

Зоват хладно страсти престорени

Сбогом съдба

Угасна за мене

Свещта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

полет (Силвана)

смъртта и краят винаги са ме вдъхновявали,може би защото са по-неизбежни и категорични от недоказани неща,като любовта..това го казвам с усмивка,благодаря ви!

2007-10-20T15:07:11+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Грабна ме веднага
това прекрасно стихотворение.
Истинско, мъдро от душа.С обич.

2007-10-20T10:36:37+03:00
Индиана (Криси)

Много хубаво и тъжно...!

2007-10-20T00:17:53+03:00
blackberry (Александра Михалева)

Прекрасно изпълнение! Много ми хареса! Много... не мога да го опиша с думи. Браво!

2007-10-20T00:14:11+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Интересна идея!Оригинално изпълнение!

2007-10-19T16:33:01+03:00