Oct 19, 2007, 3:22 PM

край

  Poetry
772 0 5
 

Умират  бавно красиви спомени

И някак славно сълзи - неотронени

Пазят честта пред своята участ -

                   Смъртта



Изтляват плавно чувства - отровени

В сърце жадно но вече без корени

Всички цветя потънаха в свойта

                   Земя



Поле равно дървета съборени

Гният досадно клони оголени

Пустош - това ли е мойта

                   Душа


А измамно очи отворени

Зоват хладно страсти престорени

Сбогом съдба

Угасна за мене

            Свещта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...