Oct 19, 2007, 3:22 PM

край 

  Poetry
597 0 5
 

Умират  бавно красиви спомени

И някак славно сълзи - неотронени

Пазят честта пред своята участ -

                   Смъртта



Изтляват плавно чувства - отровени

В сърце жадно но вече без корени

Всички цветя потънаха в свойта

                   Земя



Поле равно дървета съборени

Гният досадно клони оголени

Пустош - това ли е мойта

                   Душа


А измамно очи отворени

Зоват хладно страсти престорени

Сбогом съдба

Угасна за мене

            Свещта...

© Силвана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??