край

Oct 19, 2007, 3:22 PM

Poetry

627 0 5

Умират бавно красиви спомени
И някак славно сълзи - неотронени
Пазят честта пред своята участ -
Смъртта
Изтляват плавно чувства - отровени
В сърце жадно но вече без корени
Всички цветя потънаха в свойта
Земя
Поле равно дървета съборени
Гният досадно клони оголени
Пустош - това ли е мойта
Душа ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

край

Want to read more?

Random works