15 нояб. 2008 г., 10:50

Край

904 0 2
Отрекох се да мога и да зная.
Отрекох се да искам и мечтая.
Отрекох се да мразя и обичам.
Отрекох се от себе си и теб дори.

Отрикох се да търся и да бдя.
Отрекох се от всяка страст и блян.
Отрекох се да се наричам и да бъда.
Отрекох аз живота и смъртта.

Отрекох се да се отричам
и остана само този миг:
последната искра, изпълнена със мен;
последната искра, изпълнена със теб.

Отрекох се да се отричам
и превърнах себе си във теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богомил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...