15.11.2008 г., 10:50

Край

901 0 2
Отрекох се да мога и да зная.
Отрекох се да искам и мечтая.
Отрекох се да мразя и обичам.
Отрекох се от себе си и теб дори.

Отрикох се да търся и да бдя.
Отрекох се от всяка страст и блян.
Отрекох се да се наричам и да бъда.
Отрекох аз живота и смъртта.

Отрекох се да се отричам
и остана само този миг:
последната искра, изпълнена със мен;
последната искра, изпълнена със теб.

Отрекох се да се отричам
и превърнах себе си във теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богомил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...