1 мая 2010 г., 17:32

Край

736 1 0

Тръгваш си.

Поглеждаш ме.

Не ме гледай.

Няма да те спра.

Усмихваш се.

Обръщаш се.

Не, нямам в сърцето нова следа.

Трудно е.

Боли.

Но се справям, нали?

И без теб мога, запомни!

Някак си ще се науча!

От старите грешки.

Само от тях ще се поуча.

Стоя и мисля.

Прекалено много мисли блъскат се.

Ръката сама дописва.

Това, което сърцето не може да изрече.

Което не може да отрече.

Обичам те!

Но не мога повече.

Всичко, което искаш – дала съм го!

Всичко, което бях – предала съм го!

Себе си загърбих, за да погледна теб.

Не разбрах, че всъщност не гледам напред.

Благодаря ти за спомените!

Благодаря ти за дните!

Но сега реших да си тръгна.

За мен е по-лесно!

Тегля черта.

Но не отвесно!

Оставам сама.

Така е по-добре.

Сърцето потъва в слана.

Нещата отиват на зле.

Един ден някой отново ще го събуди!

Отново за любов,

преди поредния прекрасен ден да загуби!

Ще го събуди от съня,

за да погледне отново реалността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...