Тръгваш си.

Поглеждаш ме.

Не ме гледай.

Няма да те спра.

Усмихваш се.

Обръщаш се.

Не, нямам в сърцето нова следа.

Трудно е.

Боли.

Но се справям, нали?

И без теб мога, запомни!

Някак си ще се науча!

От старите грешки.

Само от тях ще се поуча.

Стоя и мисля.

Прекалено много мисли блъскат се.

Ръката сама дописва.

Това, което сърцето не може да изрече.

Което не може да отрече.

Обичам те!

Но не мога повече.

Всичко, което искаш – дала съм го!

Всичко, което бях – предала съм го!

Себе си загърбих, за да погледна теб.

Не разбрах, че всъщност не гледам напред.

Благодаря ти за спомените!

Благодаря ти за дните!

Но сега реших да си тръгна.

За мен е по-лесно!

Тегля черта.

Но не отвесно!

Оставам сама.

Така е по-добре.

Сърцето потъва в слана.

Нещата отиват на зле.

Един ден някой отново ще го събуди!

Отново за любов,

преди поредния прекрасен ден да загуби!

Ще го събуди от съня,

за да погледне отново реалността.