Край!

Поэзия

1K 1 3

Потърсих си загубеното време

на дъното на джоба ми пробит.

Каквото искам, трудно е да взема,

рискувайки, че лесното е мит.

Към теб вървя, дано да ме изчакаш!

Но пак моментът е неподходящ!

Дали в ума ти името ми значи -

набъбнал на езика - звук, крещящ?

Мигът изтича, бързо, като пясък…

За следващ, моля се... пореден път...

На мислите ми, щом не им е ясно -

налага им се „Край!” да изрекат!

02-07-2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Вънотрая (Вънотрая)

Дааа, понеже моите думички не стигат, ще се наложи да ползвам чужди, за да кажа на една жена това, което чувствам в този момент . Със сигурност не бих могъл да го кажа по-добре. Затова няма да се мъча. Искам да кажа, че смятам да пратя на въпросната жена ей това тук стихотворение. За което съм изключително благодарен на автора !

2016-07-18T14:50:38+03:00
Довереница (Дочка Василева)

То времето е кът и все не стига
за дълъг и дори за кратък миг.
Ако не стигне да напишеш книга,
то все пак е достатъчно за стих.

Интересна и винаги актуална тематика, хубав ритъм.Бих предложила "изгубено" вместо "загубено" в първа строфа. Но ти си авторът и имаш право да не се съгласиш.

2016-07-17T18:12:48+03:00
hapka-kapka (Десислава Вълова)

До тук, от всичко, което съм написала - тази творба ми е най-любимата!

2016-07-06T13:57:22+03:00