Край!
Потърсих си загубеното време
на дъното на джоба ми пробит.
Каквото искам, трудно е да взема,
рискувайки, че лесното е мит.
Към теб вървя, дано да ме изчакаш!
Но пак моментът е неподходящ!
Дали в ума ти името ми значи -
набъбнал на езика - звук, крещящ?
Мигът изтича, бързо, като пясък…
За следващ, моля се... пореден път...
На мислите ми, щом не им е ясно -
налага им се „Край!” да изрекат!
02-07-2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
. Със сигурност не бих могъл да го кажа по-добре. Затова няма да се мъча. Искам да кажа, че смятам да пратя на въпросната жена ей това тук стихотворение. За което съм изключително благодарен на автора 
