Край

Небето се сниши,
застана толкоз ниско,
че вдигнеш ли ръце,
ще го докоснеш, ако искаш.

И аз ръка протегнах
към сивкавата бездна,
а тя се дръпна рязко,
просветна и изчезна...

С дебели пластове от черно було
покриха се широките простори.
Просветна пак,
и пак просветна,
прогърмя...
Небето се разтвори!!!

Разля със яд и злоба
сълзите ми човешки,
посветна, гръмна, промърмори нещо
и се затвори със въздишки тежки.

И... после стана тихо.
Тишината в тихото мълчеше.
Разбрах сега какво целя
и свърши лутането, дето беше!

2006 г.