Край
Край
Небето се сниши,
застана толкоз ниско,
че вдигнеш ли ръце,
ще го докоснеш, ако искаш.
И аз ръка протегнах
към сивкавата бездна,
а тя се дръпна рязко,
просветна и изчезна...
С дебели пластове от черно було
покриха се широките простори.
Просветна пак,
и пак просветна,
прогърмя...
Небето се разтвори!!!
Разля със яд и злоба
сълзите ми човешки,
посветна, гръмна, промърмори нещо
и се затвори със въздишки тежки.
И... после стана тихо.
Тишината в тихото мълчеше.
Разбрах сега какво целя
и свърши лутането, дето беше!
2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Василева Всички права запазени
