3 окт. 2008 г., 08:38

Край брега на морето

1.7K 0 11
 

 

Край брега на морето

на моето детство,

под узрелите кестени

бавно вървя

по алеите тихи,

обвити в зелено

и посипани с падащи

жълти листа.

Есента ме  обгръща,

нашепва напевно

и завихря край мене

листопад позлатен.

А морето разстила се 

укротено

и прибоят застива,

от игра уморен.

Под краката ми тихо

пращят тънки клони.

Замирисва на есен

и на море.

Аз попивам със сърцето си

този миг, част от вечност,

вървя упоена

и си мисля за теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...