3.10.2008 г., 8:38

Край брега на морето

1.7K 0 11
 

 

Край брега на морето

на моето детство,

под узрелите кестени

бавно вървя

по алеите тихи,

обвити в зелено

и посипани с падащи

жълти листа.

Есента ме  обгръща,

нашепва напевно

и завихря край мене

листопад позлатен.

А морето разстила се 

укротено

и прибоят застива,

от игра уморен.

Под краката ми тихо

пращят тънки клони.

Замирисва на есен

и на море.

Аз попивам със сърцето си

този миг, част от вечност,

вървя упоена

и си мисля за теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...