Край брега на морето
на моето детство,
под узрелите кестени
бавно вървя
по алеите тихи,
обвити в зелено
и посипани с падащи
жълти листа.
Есента ме обгръща,
нашепва напевно
и завихря край мене
листопад позлатен.
А морето разстила се
укротено
и прибоят застива,
от игра уморен.
Под краката ми тихо
пращят тънки клони.
Замирисва на есен
и на море.
Аз попивам със сърцето си
този миг, част от вечност,
вървя упоена
и си мисля за теб.
© Генка Всички права запазени
навяваща носталгия и обич.
Как искам в твоите очи,
не есен, пролетта да видя!
Прекрасен стих!
Прегръщам те!