3 oct 2008, 8:38

Край брега на морето

1.7K 0 11
 

 

Край брега на морето

на моето детство,

под узрелите кестени

бавно вървя

по алеите тихи,

обвити в зелено

и посипани с падащи

жълти листа.

Есента ме  обгръща,

нашепва напевно

и завихря край мене

листопад позлатен.

А морето разстила се 

укротено

и прибоят застива,

от игра уморен.

Под краката ми тихо

пращят тънки клони.

Замирисва на есен

и на море.

Аз попивам със сърцето си

този миг, част от вечност,

вървя упоена

и си мисля за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...