3 oct 2008, 8:38

Край брега на морето

1.7K 0 11
 

 

Край брега на морето

на моето детство,

под узрелите кестени

бавно вървя

по алеите тихи,

обвити в зелено

и посипани с падащи

жълти листа.

Есента ме  обгръща,

нашепва напевно

и завихря край мене

листопад позлатен.

А морето разстила се 

укротено

и прибоят застива,

от игра уморен.

Под краката ми тихо

пращят тънки клони.

Замирисва на есен

и на море.

Аз попивам със сърцето си

този миг, част от вечност,

вървя упоена

и си мисля за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...