3 oct 2008, 8:38

Край брега на морето

1.7K 0 11
 

 

Край брега на морето

на моето детство,

под узрелите кестени

бавно вървя

по алеите тихи,

обвити в зелено

и посипани с падащи

жълти листа.

Есента ме  обгръща,

нашепва напевно

и завихря край мене

листопад позлатен.

А морето разстила се 

укротено

и прибоят застива,

от игра уморен.

Под краката ми тихо

пращят тънки клони.

Замирисва на есен

и на море.

Аз попивам със сърцето си

този миг, част от вечност,

вървя упоена

и си мисля за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...