Край брега на морето
на моето детство,
под узрелите кестени
бавно вървя
по алеите тихи,
обвити в зелено
и посипани с падащи
жълти листа.
Есента ме обгръща,
нашепва напевно
и завихря край мене
листопад позлатен.
А морето разстила се
укротено
и прибоят застива,
от игра уморен.
Под краката ми тихо
пращят тънки клони.
Замирисва на есен
и на море.
Аз попивам със сърцето си
този миг, част от вечност,
вървя упоена
и си мисля за теб.
© Генка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
