Край едно дете на улицата седнах...
Край едно дете на улицата седнах...
Просеше за хляб от седем часа сутринта.
Към протегнатата му ръка посегнах,
дадох му от джоба си последната останала пара.
Усмивката си топла то ми подари
и сякаш грейнаха хиляди слънца.
Видях! От него светлина струи,
по-различно бе от другите деца.
Попитах го къде живее,
но отговорът в миг ме ужаси.
Посочи къща, която от години пустее. ...