Край едно дете на улицата седнах...
Край едно дете на улицата седнах...
Край едно дете на улицата седнах...
Просеше за хляб от седем часа сутринта.
Към протегнатата му ръка посегнах,
дадох му от джоба си последната останала пара.
Усмивката си топла то ми подари
и сякаш грейнаха хиляди слънца.
Видях! От него светлина струи,
по-различно бе от другите деца.
Попитах го къде живее,
но отговорът в миг ме ужаси.
Посочи къща, която от години пустее.
Истината за живота му ме покоси.
Майка му умряла преди месец,
баща си нямало от години незапомнени.
Живеело с един скитащ човечец,
хранело се вечер с мечти и спомени.
Имало снимка на майка си в джоба.
Показа ми я - красива бе и млада,
но болест и мизерия я пратили в гроба,
оставила сина се самичък да страда.
Край едно дете на улицата седнах...
Протегнах просещо и аз ръка.
В очите му чисти с болка погледнах,
изругах наум проклетата съдба...
© Мими All rights reserved.
