Край кошарата
"Лани кошарата малко протече.
Калпава беше годината – суша.
Триста глави ги направих, човече,
добре, че кучето още ме слуша.
Свикнах да гоня Михаля и коча.
Виж ми ръцете – мазоли и рани!
Дал ми е Господ навярно отсрочка –
дните си с мъка и мляко да храня.
Знаеш, жена ми избяга отдавна.
Децата си взеха хляба в ръцете..."
Виждам сълза как в окото му пламва –
мълния, която удря в сърцето.
Сова от близката джанка напомни:
скоро петлите във хор ще запеят.
Бисери бели Зорницата рони:
мойте приятели честно живеят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
