17 янв. 2023 г., 15:37

Край нозете ви сгушена. В ниското

Поэзия » Философская

549 2 4

Все се свивах сама край пътеката,
сухи листите бяха ми ложе.
Все наблизо ми беше далекото,
камуфлирах се. Колкото можех.

Спях на припек, по урви и сипеи,
а над мене растяха малини.
Планинари крещяха: — " Не пипай,
че ухапе ли, няма да мине"!

Щом изсуля си кожата сгърчена,
вечно някой от ужас се мята.
Ако ритне уплашен бакърчето,
кой ще бъде виновен? Змията.

А съм мъдра, но просто не искате,
отвисоко очи да сведете.
Край нозете ви сгушена. В ниското,
предвидливо си крия крилете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Мама толкова се бои, че по телевизията да ги види, сменя канала. А те са красиви. Абе, луда съм си. На мен и мишлетата са ми симпатични. Красе, не избързваш ли малко? Каква ли ще е тая полярна змия, която ще допълзи при теб сега?

2023-01-19T10:14:55+02:00
Ida-L (Лидия)

Знам, че за всичко можеш да напишеш стихотворение, но не съм очаквала и за това. Страхувам се от тях, но много съм ги срещала и прескачала и на Стара планина, и на Витоша - осбено на припек под лифта.

2023-01-19T09:59:56+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Наде! Как намери мили думи за змия? Като всяко жива твар - заслужава ги, но, аз се боя. Много се боя от тях! Поздрави! Огромна любов има в теб!

2023-01-19T08:32:22+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Родена съм в подбалкански град, Бела. Виждала съм и пепелянка, и усойница. Имаше един стар гъбар бай Делчо, той ги ловеше и им говореше. Хората са по-страшни.

2023-01-18T16:55:01+02:00