17.01.2023 г., 15:37

Край нозете ви сгушена. В ниското

547 2 4

Все се свивах сама край пътеката,
сухи листите бяха ми ложе.
Все наблизо ми беше далекото,
камуфлирах се. Колкото можех.

Спях на припек, по урви и сипеи,
а над мене растяха малини.
Планинари крещяха: — " Не пипай,
че ухапе ли, няма да мине"!

Щом изсуля си кожата сгърчена,
вечно някой от ужас се мята.
Ако ритне уплашен  бакърчето,
кой ще бъде виновен? Змията.

А съм мъдра, но просто не искате,
отвисоко очи да сведете.
Край нозете ви сгушена. В ниското,
предвидливо си крия крилете.
 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мама толкова се бои, че по телевизията да ги види, сменя канала. А те са красиви. Абе, луда съм си. На мен и мишлетата са ми симпатични. Красе, не избързваш ли малко? Каква ли ще е тая полярна змия, която ще допълзи при теб сега?
  • Знам, че за всичко можеш да напишеш стихотворение, но не съм очаквала и за това. Страхувам се от тях, но много съм ги срещала и прескачала и на Стара планина, и на Витоша - осбено на припек под лифта.
  • Наде! Как намери мили думи за змия? Като всяко жива твар - заслужава ги, но, аз се боя. Много се боя от тях! Поздрави! Огромна любов има в теб!
  • Родена съм в подбалкански град, Бела. Виждала съм и пепелянка, и усойница. Имаше един стар гъбар бай Делчо, той ги ловеше и им говореше. Хората са по-страшни.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...