Jan 17, 2023, 3:37 PM

Край нозете ви сгушена. В ниското

546 2 4

Все се свивах сама край пътеката,
сухи листите бяха ми ложе.
Все наблизо ми беше далекото,
камуфлирах се. Колкото можех.

Спях на припек, по урви и сипеи,
а над мене растяха малини.
Планинари крещяха: — " Не пипай,
че ухапе ли, няма да мине"!

Щом изсуля си кожата сгърчена,
вечно някой от ужас се мята.
Ако ритне уплашен  бакърчето,
кой ще бъде виновен? Змията.

А съм мъдра, но просто не искате,
отвисоко очи да сведете.
Край нозете ви сгушена. В ниското,
предвидливо си крия крилете.
 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мама толкова се бои, че по телевизията да ги види, сменя канала. А те са красиви. Абе, луда съм си. На мен и мишлетата са ми симпатични. Красе, не избързваш ли малко? Каква ли ще е тая полярна змия, която ще допълзи при теб сега?
  • Знам, че за всичко можеш да напишеш стихотворение, но не съм очаквала и за това. Страхувам се от тях, но много съм ги срещала и прескачала и на Стара планина, и на Витоша - осбено на припек под лифта.
  • Наде! Как намери мили думи за змия? Като всяко жива твар - заслужава ги, но, аз се боя. Много се боя от тях! Поздрави! Огромна любов има в теб!
  • Родена съм в подбалкански град, Бела. Виждала съм и пепелянка, и усойница. Имаше един стар гъбар бай Делчо, той ги ловеше и им говореше. Хората са по-страшни.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...