12 июл. 2014 г., 23:27

Край реката

472 0 2

Вървя сега край селската река
и спрях   се за  да я погледам.
Не беше тя обраснала така,
и по- е мътна, както гледам.

 

В средата тънка ивица шурти.
А някога бе по-голяма...
И рибите сега не виждаш ти!
а няма и дълбока яма!

 

Аз виждам и обраснал кеменак...
С ръце тук риби сме ловили,
и после в гьоловете за капак,
със плуване творяхме сили.

 

Не съм сега онуй момче
и радостта ми тук я няма.
И  времето по друг път днес тече...
Живота е заблудата голяма!
 11.07.2014г.Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...