12 июл. 2014 г., 23:27

Край реката

473 0 2

Вървя сега край селската река
и спрях   се за  да я погледам.
Не беше тя обраснала така,
и по- е мътна, както гледам.

 

В средата тънка ивица шурти.
А някога бе по-голяма...
И рибите сега не виждаш ти!
а няма и дълбока яма!

 

Аз виждам и обраснал кеменак...
С ръце тук риби сме ловили,
и после в гьоловете за капак,
със плуване творяхме сили.

 

Не съм сега онуй момче
и радостта ми тук я няма.
И  времето по друг път днес тече...
Живота е заблудата голяма!
 11.07.2014г.Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...