Вървя сега край селската река
и спрях се за да я погледам.
Не беше тя обраснала така,
и по- е мътна, както гледам.
В средата тънка ивица шурти.
А някога бе по-голяма...
И рибите сега не виждаш ти!
а няма и дълбока яма!
Аз виждам и обраснал кеменак...
С ръце тук риби сме ловили,
и после в гьоловете за капак,
със плуване творяхме сили.
Не съм сега онуй момче
и радостта ми тук я няма.
И времето по друг път днес тече...
Живота е заблудата голяма!
11.07.2014г.Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени