8 февр. 2015 г., 11:21

Кражба

712 0 11

Късах душата си в класните стаи,

раздавах я толкова много години!

На Доброто с децата бяхме ратаи,

търсихме и правихме нови пъртини!

 

Вкъщи от нея присадих калем

и там тя пусна три нови филизи,

оставих си малко в мен за кадем

и на жена ми за лични капризи! 

 

На приятели я давах назаем,

да носи дори и чуждата болка!

Какво е останало от нея, не зная,

но колкото, колкото-толкова!

 

Когато и за мен нявга заплачат

и Ангелът дойде, да я прибира,

то нека на буксир той да я влачи,

а другото няма как да събира!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно е!
  • Благодаря ви Мая, Василка, Кръстина, Мани! Манипулирам, къде се изгуби, затъжих се? Добре дошла!
  • Ах, каква атмосфера, само ти го можеш, Исмаил, така умело да пренасяш читателя в стиха!
  • Уникален, много талантливо сътворен стих, който докосва сърцето!
    Браво! Поздрави и от мен!
  • Учителят не се забравя, прави пъртини в детските души! В семейството
    е важно, че има три нови филизи! Много ми хареса!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...