Късах душата си в класните стаи,
раздавах я толкова много години!
На Доброто с децата бяхме ратаи,
търсихме и правихме нови пъртини!
Вкъщи от нея присадих калем
и там тя пусна три нови филизи,
оставих си малко в мен за кадем
и на жена ми за лични капризи!
На приятели я давах назаем,
да носи дори и чуждата болка!
Какво е останало от нея, не зная,
но колкото, колкото-толкова!
Когато и за мен нявга заплачат
и Ангелът дойде, да я прибира,
то нека на буксир той да я влачи,
а другото няма как да събира!
© Исмаил Али Всички права запазени