8.02.2015 г., 11:21

Кражба

704 0 11

Късах душата си в класните стаи,

раздавах я толкова много години!

На Доброто с децата бяхме ратаи,

търсихме и правихме нови пъртини!

 

Вкъщи от нея присадих калем

и там тя пусна три нови филизи,

оставих си малко в мен за кадем

и на жена ми за лични капризи! 

 

На приятели я давах назаем,

да носи дори и чуждата болка!

Какво е останало от нея, не зная,

но колкото, колкото-толкова!

 

Когато и за мен нявга заплачат

и Ангелът дойде, да я прибира,

то нека на буксир той да я влачи,

а другото няма как да събира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е!
  • Благодаря ви Мая, Василка, Кръстина, Мани! Манипулирам, къде се изгуби, затъжих се? Добре дошла!
  • Ах, каква атмосфера, само ти го можеш, Исмаил, така умело да пренасяш читателя в стиха!
  • Уникален, много талантливо сътворен стих, който докосва сърцето!
    Браво! Поздрави и от мен!
  • Учителят не се забравя, прави пъртини в детските души! В семейството
    е важно, че има три нови филизи! Много ми хареса!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...