joanna_vas (Йоанна)
223 460
15 июн. 2005 г., 01:39

КРАЙБРЕЖИЕТО НА ДУХА /Cefules&Joanna vas/ 

  Поэзия
785 0 5
В крайбрежието на духа,
по острите лица на груби смисли,
пяна от разбити словеса кипи
и скитник седнал на скалите
с разпуснати на вятъра коси
мълчи,
поглъща го забрава,
забравя себе си, света,
забравя болката от ляво,
забравя кой е, от кога
е тук,
не се бои...

Не се бои от самотата.
И мисълта по пясъка сълзи.
По веждите му
отдалеч личи как времето
до болка натежава,
но той мълчи и взира се
в далечината,
в която тя е видима
припомяйки си, че го има
припомняйки си радостта,
припомяйки си кой е и от кога
е тук
и чака я ...
Със поглед като сянка я достига.

© Йоанна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря - мил и красив дух, нали
    Благодаря и от двама ни със Стеф
  • Настръхнах, сигурно е от духа,който има в този стих
  • Топло ми става и мило, когато ви чета!
  • Благодаря Ели и Веси, благодаря Докс - усмихна ни и двамата със Стеф И поздрав. Радвам се, че стиха ти е харесал, а не е нужно да е в топ 15 - важното е, че си го почувствал и те е докоснал. Благодарим
  • ....и боли от нея,когато се е настанила като камък,дълбоко в сърцето и се радва на вълната решила да и "умие" лицето.Поздрав за стиха!!
Предложения
: ??:??