КРАЙБРЕЖИЕТО НА ДУХА /Cefules&Joanna vas/
В крайбрежието на духа,
по острите лица на груби смисли,
пяна от разбити словеса кипи
и скитник седнал на скалите
с разпуснати на вятъра коси
мълчи,
поглъща го забрава,
забравя себе си, света,
забравя болката от ляво,
забравя кой е, от кога
е тук,
не се бои...
Не се бои от самотата.
И мисълта по пясъка сълзи.
По веждите му
отдалеч личи как времето
до болка натежава,
но той мълчи и взира се
в далечината,
в която тя е видима
припомяйки си, че го има
припомняйки си радостта,
припомяйки си кой е и от кога
е тук
и чака я ...
Със поглед като сянка я достига.
по острите лица на груби смисли,
пяна от разбити словеса кипи
и скитник седнал на скалите
с разпуснати на вятъра коси
мълчи,
поглъща го забрава,
забравя себе си, света,
забравя болката от ляво,
забравя кой е, от кога
е тук,
не се бои...
Не се бои от самотата.
И мисълта по пясъка сълзи.
По веждите му
отдалеч личи как времето
до болка натежава,
но той мълчи и взира се
в далечината,
в която тя е видима
припомяйки си, че го има
припомняйки си радостта,
припомяйки си кой е и от кога
е тук
и чака я ...
Със поглед като сянка я достига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
