Крайбрежна кръчма
До колене нагазили в морето на спасените,
с разгърдени аритмии, с пресъхнали проблеми,
във виното на плитката любов сега се давят.
Защо им е да търсят бряг, щом сламката улавят?
До гуша им са чашите, разлети от русалките.
Големи са очите им, душите им са малки.
Дали са вчерашни деца, безумно помъдрели?
Не, само час преди смъртта, на прага ѝ са спрели.
А чуват, някой вън кове палатките им дървени.
Очаква ги проливен път и време е да тръгват.
Пребъркват се за сметката, вратата не захлопват.
И мястото свободно е, и масата е топла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Бочев Все права защищены
