papacot (Пламен Бочев)
19 16
May 10, 2009, 10:27 AM

Крайбрежна кръчма 

  Poetry » Other
638 0 4

До колене нагазили в морето на спасените,
с разгърдени аритмии, с пресъхнали проблеми,
във виното на плитката любов сега се давят.
Защо им е да търсят бряг, щом сламката улавят?

До гуша им са чашите, разлети от русалките.
Големи са очите им, душите им са малки.
Дали са вчерашни деца, безумно помъдрели?
Не, само час преди смъртта, на прага ѝ са спрели.

А чуват, някой вън кове палатките им дървени.
Очаква ги проливен път и време е да тръгват.
Пребъркват се за сметката, вратата не захлопват.
И мястото свободно е, и масата е топла.

© Пламен Бочев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??