Крайъгълно денят
Крайъгълно денят ще си отиде,
във улея на времето изсипвайки се.
Ще кацнат птици на прозореца ми,
вятър пакостник на двора ще ме викне.
Ще пусна птиците да влязат в стаята,
ще изляза да взема въздух във косите.
За малко ще се сгуша в на залеза очите,
залял гората, притихнал в клоните.
Във бледо розово са цъфнали бадемите,
овошките окъпаха се в цвят и аромат.
Денят си тръгва тихо, там зад ъгъла,
въздишки във гърдите, дремят, а не спят.
във улея на времето изсипвайки се.
Ще кацнат птици на прозореца ми,
вятър пакостник на двора ще ме викне.
Ще пусна птиците да влязат в стаята,
ще изляза да взема въздух във косите.
За малко ще се сгуша в на залеза очите,
залял гората, притихнал в клоните.
Във бледо розово са цъфнали бадемите,
овошките окъпаха се в цвят и аромат.
Денят си тръгва тихо, там зад ъгъла,
въздишки във гърдите, дремят, а не спят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
