Feb 12, 2007, 4:37 PM

Крайъгълно денят

  Poetry
749 0 13
Крайъгълно денят ще си отиде,
във улея на времето изсипвайки се.
Ще кацнат птици на прозореца ми,
вятър пакостник на двора ще ме викне.

Ще пусна птиците да влязат в стаята,
ще изляза да взема въздух във косите.
За малко ще се сгуша в на залеза очите,
залял гората, притихнал в клоните.

Във бледо розово са цъфнали бадемите,
овошките окъпаха се в цвят и аромат.
Денят си тръгва тихо, там зад ъгъла,
въздишки във гърдите, дремят, а не спят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...