zahvurlen (Александър Охрименко)
37 154
27 нояб. 2009 г., 17:02

Красавицата (из "Приказка за Вярата") 

  Поэзия » Любовная
817 0 6

Красавица във всяка проза

и храм безлюден във душата ни,

светът без теб ще бъде грозен –

със теб е тежък за сърцата ни.

 

На възраст – колкото света,

на стойност – повече от него.

Зазидана, но не в стена –

зад тонове човешко его.

 

Лукавият, дори без думи,

пред теб смирено коленичил е –

омаян от невинни струни,

творящи звуци на обричане.

 

Творящи нишката в живота,

подслаждаща безплодно дишане,

със своята безславна нота.

Намразваме се и обичаме

 

във твои чест и име само.

Обсебваш всички грехове,

веднъж във клопката ти хванати –

приятелите стават врагове,

 

а радостта понякога е мъка,

тъгата е затвор луксозен.

Тъй лесно сваляш ни до дъното,

преди да полетим да можем -

 

ще дойдеш, спрем ли да те викаме,

със цялата си страст и сила

и пак ще блеснеш, както никога,

покой и дом във нас открила.

 

Със нежна песен и със сърп,

на педя само под ревера,

ти скиташ, без да имаш път,

а молим се да те намерим

 

и истинска да те познаем -

във егото ни пак зазидана.

Но ти ще дойдеш без покана,

свирепа, властна и невидима.

© Александър Охрименко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??