Красавицата (из "Приказка за Вярата")
Красавица във всяка проза
и храм безлюден във душата ни,
светът без теб ще бъде грозен –
със теб е тежък за сърцата ни.
На възраст – колкото света,
на стойност – повече от него.
Зазидана, но не в стена –
зад тонове човешко его.
Лукавият, дори без думи,
пред теб смирено коленичил е –
омаян от невинни струни,
творящи звуци на обричане.
Творящи нишката в живота,
подслаждаща безплодно дишане,
със своята безславна нота.
Намразваме се и обичаме
във твои чест и име само.
Обсебваш всички грехове,
веднъж във клопката ти хванати –
приятелите стават врагове,
а радостта понякога е мъка,
тъгата е затвор луксозен.
Тъй лесно сваляш ни до дъното,
преди да полетим да можем -
ще дойдеш, спрем ли да те викаме,
със цялата си страст и сила
и пак ще блеснеш, както никога,
покой и дом във нас открила.
Със нежна песен и със сърп,
на педя само под ревера,
ти скиташ, без да имаш път,
а молим се да те намерим
и истинска да те познаем -
във егото ни пак зазидана.
Но ти ще дойдеш без покана,
свирепа, властна и невидима.
© Александър Охрименко All rights reserved.
