Самира (Катерина)
51 286
13 янв. 2007 г., 11:45

Красив си 

  Поэзия
1016 0 7
Сълзите бавно стичат се,
изглеждат като малки капчици роса,
оставят тъжна, стенеща следа...
Боли ме.
Навън студено е сега...
снежинките прехвърчат,
напомнят за тебе, ти остави ледена следа,
проби дълбоко в моето сърце...
Изгряваш нежно в страдащата ми душа,
грееш силно всеки идващ ден...
Но тъжно е, когато дойде вечерта,
оставяш ме - залязвам аз сама...
Това е то живота - кръговрат -
ти изгряваш, аз залязвам...
аз съм тъжен залез във нощта!!
Протегни ми своята ръка,
Чуй вятъра... той ще ти подскаже онова -
долети със него, моля те, ела!!!
Красив си.
А дали си мой?
Дали била съм твоя някога?
Имала ли съм те аз или всичко е било игра?
Игра, която ми остави споменът за твоите слова,
които нежно, безпощадно ти изричаше в нощта...
Да... изглежда е така.
Но ти красив си,
душата ти е нежна,
като коприна си във женските ръце!
И нощем много тихо те желая,
копнея твоето сърце,
копнея тебе да докосна,
да чуя пулсът ти, да знам, че си до мен!
Повярвай, всеки ден се боря,
спомените искам да превърна в прах,
кажи ми, ти прогони ли ги вече,
затвори ли ги в някой шкаф?
Моля те не ги затваряй,
възроди ги ти от пепелта,
знам, със спомени не се живее,
нито със забравени и минали неща!
Но ний сме тези, дето можем да ги върнем,
а изгревът и залезът ще са със нас,
въпреки, че ме забрави - ти красив си,
само аз, единствена това видях!

© Катерина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??