Аз бях твоето слънце в нощта,
а ти за мене беше божество,
била съм някога момичето-мечта,
за тебе всичко нежно и добро...
С копнеж аз чаках да дойде мига,
да видя красивите черни очи,
в очакване тръпнех да свърши нощта,
да те притисна отново до моите гърди.
Заедно бяхме от сутрин до мрак,
усмихнати, весели в дните чудесни,
очаквахме онзи, желания знак,
овенчавайки с устни любимите песни.
И рееха се погледите ни в морето,
а устните се сливаха в едно
и лудо биеше във нас сърцето,
но това отдавна е било...
© Теодора Николова Все права защищены