17 мая 2020 г., 12:41

Красива си !

2.3K 4 28

Красива си, когато се усмихваш,

а също – щом очите ти блестят.

Красива – даже тъжна да притихваш.

Красива си и в този грозен свят.

И в лятната си рокля си красива.

Красива си със зимния кожух.

Красива си, подскачаща и жива,

танцуваща като издухан пух.

Красива си и в хладната постеля,

почти прикрила голия ти чар.

И от понеделник до неделя

красива си, че си небесен дар.

Красива си, защото те обичам.

Дори не знам защо, но е така.

Но най-красива, няма да отричам,

когато ми приготвяш мусака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vasil Ivanov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прочетох и разгадах съпруга си! 😀 Благодаря за усмивката!
  • Романтика... романтика... колкото искате! Ама мусака няма всеки ден! А и без мусака нямаше да ги има всички тези коментари. Благодаря отново на всички! 💗💗
  • Защото не знаете вица за жената и мусаката, но Васко явно го знае
    С две думи, красотата не опира до мусаката, а до правенето ѝ в комплект с друго правене...
  • Много ми хареса стихът, Васко - докато четях, очаквах да бъде, ако не мусака, то поне да не е жена накрая Хуморът ти действа ободряващо! И ако нямаше този финал, щеше да ми изглежда леко блудкаво. Благодаря
  • Колкото да я вбеси, Дейка 🧟‍♀️😁
    А може и не, кой знае 🤔
    Сега ще завалят едни мусаки, ум да ти зайде 😉

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...