Съдържателен литературен анализ
върху “Красиво е…” от Писателче
“Красиво е…” – твърди поет разнежен
с издигнато в абсурд внушение,
а аз немея, пак наежен,
защото влизам в унижение…
От нищото достига до светулка-
ах, да, ще я постави в косата:
любимата - разбираме, е булка
и чакаме да видим и жената.
Героят си представя – на колене
целува драматично от воала край:
не знае той дали ще може в бдене
да покаже бликналия в него рай.
Молитви, покаяния, много бяла,
но иска да му носи и сребро,
а публиката – от възторзи онемяла,
ще каже:”Стихчето е толкова добро!”
Любимата поетът ще разгледа,
а може след това да я обича,
но вдига се мъглата бледа,
а той стои и блянове изрича.
© Валери Рибаров Все права защищены