Звездите падат, падат, падат...
ето ги, една след друга - всичките
мечтани, пожелавани в безбройни
мигове...
Красиво ли е звездното небе
с всичките звезди, когато падат
със светла, многоцветна диря
и угасват недокоснати?...
И всяка диря сякаш в мене
чувствата раздира - непогалени,
самотни тлеят...
Звездите, всички изпопадаха
и тъмно е небето, и раздрано -
а бе така мечтало и желало...
Дали ще завали поне?
Дали ще се наплаче?...
Първите петли кога ще чуя?
Магията да развалят
на тъжното небе.
© Нели Все права защищены
Красиво стихотворение.
Поздрав и усмивка.