Има хора, наистина красиви хора
Умни, честни и с добри очи
Но ти се сещаш само за един, нали
Изваян като статуя
Пред която можеш да стоиш с часове
Да се взираш във всеки детайл
И пак да намираш само красота
А когато се сглобят всички детайли
И добиеш цялостна преценка над нещата
Разбираш че това е ангелска работа
Толкова чиста и бяла, неопетнена
И искаш да е само твой, знам
Но те е страх да го докоснеш
Не знаеш колко може да е крехко произведението
Виждаш и драскотините по него
И малките липсващи късчета
Ала това го прави още по-красив
И страхът да не го нараниш и ти надделява
Как някой би наранил самата божественост
И да остане непокътната душата му
За това искаш да го запазиш чист, недокоснат
И да му дадеш всичко от което се нуждае
Да го наречеш свой и да го пазиш
А да притежаваш такава красота
Би било най-голямото щастие, нали?