27.05.2015 г., 23:18

Красота

649 0 0

Има хора, наистина красиви хора
Умни, честни и с добри очи
Но ти се сещаш само за един, нали
Изваян като статуя
Пред която можеш да стоиш с часове
Да се взираш във всеки детайл
И пак да намираш само красота
А когато се сглобят всички детайли
И добиеш цялостна преценка над нещата
Разбираш че това е ангелска работа
Толкова чиста и бяла, неопетнена
И искаш да е само твой, знам
Но те е страх да го докоснеш
Не знаеш колко може да е крехко произведението
Виждаш и драскотините по него
И малките липсващи късчета
Ала това го прави още по-красив
И страхът да не го нараниш и ти надделява
Как някой би наранил самата божественост
И да остане непокътната душата му
За това искаш да го запазиш чист, недокоснат
И да му дадеш всичко от което се нуждае
Да го наречеш свой и да го пазиш
А да притежаваш такава красота
Би било най-голямото щастие, нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Згуровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...